Непоносимата лекота на пътешествието

sigmund_freud_lifeЧовек не трябва да е специалист по история на психоанализата или древногръцка митология, за да забележи влиянието на елинските митове, история и литература върху Зигмунд Фройд. Теорията за Едиповия комплекс започнала да се избистря след две ключови събития в живота на Фройд: смъртта на баща му през 1896 г. и един билет за постановка на “Едип Цар” от Софокъл. Преди обаче да употреби за пръв път думите “Едип” и “комплекс” в едно изречение - нещо, което се случва през 1909 г., - Фройд има още едно гръцко преживяване. През 1904 г., след дълго колебание, 48-годишният Зигмунд и брат му Александър отиват на екскурзия в Атина.

Изправен сред руините на Акропола, Фройд е шокиран от собствените си чувства. От една страна изпитва подчертано чувство за вина. От друга, не може да повярва в реалността на случващото се.

“Копнежът ми да пътувам без съмнение беше и израз на желанието ми да избягам от това напрежение, подобно на силата, която подтиква толкова младежи да избягат от дома. Отдавна бях прозрял, че голяма част от удоволствието да пътуваш лежи в осъществяването на тези ранни желания - всъщност, че корените му са в неудовлетвореността от семейството и дома. Когато някой види за пръв път морето, прекоси океана и преживее като реални градовете и земите, които толкова дълго време за него са били далечни, непостижими обекти на желание - той започва да се чувства като герой, извършил подвиг от неописуемо величие. На този ден на Акропола можех да кажа на брат си: “Помниш ли още как, когато бяхме малки, всеки ден отивахме на училище, вървейки по една и съща улица, и как всяка неделя ходехме на Пратера или на някаква екскурзия до място, което ни беше до болка познато? А сега, сега сме в Атина и стоим на Акропола! Наистина сме изминали дълъг път!”

Зигмунд Фройд, “Разстройство на паметта на Акропола”, 1936 г.

Няма коментари

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Нямате право да публикувате коментари в момента.